4 min reading
Когато старият петел изчезна, с него изчезна и радостта във фермата. Нямаше кой да разлайва кучетата по малките часове, да буди стопаните в ранни зори, да воюва нескончаемо с гъсока, да разкудкудяква кокошките. Над птичия двор легна някаква особена, унила тишина. Сутрин, когато Мария пуснеше кокошките, те клъвваха неспокойно по някое зърно и бързаха да се скрият под хамбара. Там по цял ден се опухваха в прахта, като че да изтрият нещо от перата си, миризма някаква или страх. Скришом една от друга се шмугваха в яслите под сайванта, мълчаливо се освобождаваха от напрялото яйце и припряно, сякаш виновно, се връщаха под хамбара. Когато ожаднееха, притичваха с приклякане до поилката и пак така, с прибежки, се връщаха под сянката. Вечер рано-рано се прибираха в кокошарника, скупчваха се в най-тъмния ъгъл и пъхаха глави под крилете си. Чакаха лисицата. А тя продължаваше да идва всяка нощ, в един и същ час, по едни и същи стъпки, неумолима като смъртта. Омразната гад, надхитрила стопаните, кои ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up