***
Чудно нещо ставаше с Георги. Преди той гледаше за нищо да не мисли и да не му се въртят в главата разни сметки за напред, а сега все мислеше. Цял ден прехвърляше през ума си какво и колко имаше в къщата, по долапите, в мазата и какво още не достигаше, за да са добре трите му жени. „Неговите три жени!” – така възкликваше мъжкото му сърце всеки път, когато очите му се спираха и обхождаха забрадените с шарени кърпи главици. Сърцето! От къде се беше появило то, на Георги съвсем не му беше ясно, но тупкаше здраво, проклетото. Като камбанен звън отекваше в гърдите му всеки път, когато наближеше време да се спре пред пътната вратичка. Мъжът знаеше, че на масата го чака завита топла храна, усещаше, че те са някъде наоколо, но не се показваха. Чувстваше ги толкова близо до себе си,че не му се налагаше дори да ги гледа.Те бяха там в родната му къща и всичко родно и мило той с тях свързваше. И цялото му същество сякаш олекваше, знаейки че те са добре и не им липсва нищо.
Но не се чувстваше то ...