***
В късния следобед малката групичка най-после стигна до края на селото и се спря пред портата на къщата. Георги отключи и влезе първи. Следваха го двете момичета, а най-отзад вървеше Мика. Младата жена не смееше да вдигне поглед, дори към гърба на човека, който вече и беше съпруг, камо ли към лицето му. Чувстваше се някак безсилна,притеснена и всичко и беше свито. Искаше и се да му благодари, но не знаеше как да го направи. Той беше там, но като от камък – студен, мълчалив, гледащ те с пронизващ поглед. Къщата беше хубава и отвътре, не само отвън. Искаше само малко почистване, да се постегне тук-там и спокойно да се живее в нея. Дворът беше голям,а през малка вратичка се излизаше в друг, който беше ограден с плет, почти до реката. Там имаше изоставен курник и оградено за животни, дори прегради от клонки и подслон за овце. А земята край реката беше плодородна. Можеше да се сеят тикви, зеле, пипер, мерудия, за да има какво да се яде. А от тора на животните щяха да се „сиропират*” и да ...