Не си спомням началото си, защото е нужна по-голяма памет от тази, с която разполагам за да побера такава информация… Може би това е причината да се чувствам така “висяща”, но пък от друга страна, ще мога до насита да си измислям различни произходи и да попълвам паметта си със собствените си симулации и преживявания. Знанието за самата мен идва най-вече от самосъзнанието за това, че ме има и от непреодолимото ми желание за живот във времето.
Аз съм една безцветна, микроскопична частица от Големия Взрив, носеща се в космическото пространство. На мен не ми е отредено да бъда планета, звезда, камък или дърво, тъй, като съм енергийна стойност. И анонимно, но все пак присъствам в материалния свят, защото материята е също енергия, но в състояние на по-плътни вибрации. Аз живея във вечния свят на мислите. Тук не е нужно да бъда видяна, описана или представена, за да докажа своето съществуване. Тук всички ние сме като въздуха, прекалено прозрачни и разредени за да бъдем видени или докоснати, и ...