мини проза
Пламъчето вече изтляваше в очите на чорбаджи Драган, когато една ръка сякаш го дръпна от небитието и пак го върна в познатия му свят - в домашния уют на голямата чорбаджийска къща... През замъгления поглед на вече уморените си и пресъхнали очи старецът видя един твърде блед и размазан силует, облечен в черно. Беше свещеникът от селската църква, на която чорбаджията бе един от главните дарители. Умиращият леко прошавна с пръсти, сякаш искаше да посочи този свой неканен гостенин. Като съзря движението на пръстите, отецът бавно се наведе над безжизненото тяло и погледна отблизо в помътените очи на смъртника:
- Тук ли си, Драгане?... Чуваш ли ме?
Чорбаджията искаше да отговори : " Да, тук съм и те чувам!", но дори и един звук не излезе от устата му. Само чу:
- Навярно душата му вече се подготвя за отвъдното! - което беше последвано от плача на чорбаджийката и на двете им вече големи дъщери.
Чорбаджи Драган повече нищо не виждаше нито пък чуваше.
И когато ангелът се стрелна от го ...