Адвокат Петров довършваше сложен документ, когато дочу колебливо почукване по вратата на кантората си. След „Да, моля!“, никой не влезе и той стана да отвори. На прага стоеше грамаден мъж, наподобяващ представата на адвоката за Боримечката – известният герой на Иван Вазов от романа „Под игото“. Имаше изразителни, запомнящи се черти, но гледаше някак смутено.
-Какво ви води насам? Влезте, моля? – Петров покани мъжа и побърза да седне зад бюрото си, загледан в последното изречение на документа, който пишеше.
-Много ми е неудобно, защото не ви търся по работа, а за помощ – промълви великанът, не смеейки да пристъпи прага на кантората.
-Ами аз, като адвокат, все се стремя да помагам на клиентите си… Кажете ми спокойно - за какво става въпрос?
-Живея в забутано старопланинско селце. Няма работа там, та то вече и люде почти няма… Е, тръгнах да търся поминък в големия град, но ударих на камък. Сега съм без пари. Трябват ми колкото да отпътувам обратно. Срам не срам, ще моля или да почиствам с ...