- Заповядайте – с отработен жест момичето поставя пред мен чаша кафе и се отдалечава.
Седя в кафенето на място до прозореца. През запотеният му правоъгълник хората навън изглеждат като призрачни сенки. Дланта ми се плъзга по гладката стъклена повърхност, изтрива миниатюрните капчици и прави продълговат, прозрачен процеп, за да се види навън суетнята след края на работния ден.
От сградите на тълпи излизат хора и се вливат в навалицата по тротоарите. Някои се скупчват на близката спирка, други бързат да направят ежедневните си покупки, трети влизат в заведенията наоколо, за да отдъхнат, преди да са се прибрали по домовете си. Млада майка изчаква поизостаналия си син, хваща го за ръка и ребром търси пролука в насрещния хорски поток. Дребничък старец ситни с несигурни крачки и почуква по тротоара с бастуна си, сякаш отмерва с метроном, оставащите му мигове живот. Витрината на отсрещния магазин се закрива от спиращ автобус. Чакащите на спирката пътници с мъка се побират в поотеснялото му ту ...