Тези силни гласове, понякога не мога да ги спра. Лягам си вечер, опитвам се да заспя и не мога. Сигурно е от кафето, което изпих в шест. Чувам мислите си буквално, ако се опитам да ги спра те се усилват. Гушвам Пухчо, моят котарак и му говоря. Ще кажеш, че е странно и лудо, но той е най-верният ми приятел. Вярвам само на него и в теб Господи. Няколко пъти си ми спасявал живота и ти благодаря. Но днес с други неща ще те занимавам. Отдавна си мисля да си направя равносметка. Щастлива сред нещастните вървях, обичах силно и лудо, а днес съм вече уморена. Години пропилях да търся, сред истините лъжите не откривах. И както много други хора по Света, от пламъка на любовта, бях изпепелена. А обичана ли бях ? – това не зная. Очаквах отговор от Теб. По-скоро мамена и унизена, загубих воля да мечтая. В живота всичко винаги ми бе забранено. А болката – толкова силна болка чувствам – душевна болка. Все едно стомахът ми е пълен с плъхове, отчаяно опитващи се да излязат, разкъсват всичко в мен. Болка ...