Мусала – първенецът! Едно специално място, където се срещат земята и небето, където земното ни битие се сблъсква с представите ни за божественото. Това е мястото, което е трудно да опишеш с думи, мястото, където дъхът ти спира не само от усилията на волята да го покориш, а и от благоговенито пред красотата му. Това е мястото, където разумът и цялото ти същество се прекланят пред Сътворението.
  Необятността на гледката, суровостта и величието на планината те просълзяват. Прозрачността и чистотата на въздуха изпълват дробовете ти и прочистват мислите ти. Забравяш за всичко, загледан в полета на скалните врани, които сякаш те поздравят и те карат да почувстваш истинския смисъл на свободата.
  Почти на 3000 метра височина е мястото, където огромните ръбести скални късове и сипеи те карат да осъзнаеш силата на природата, да се почувстваш малък и незначителен със своите човешки радости и тревоги, но горд, че все пак си частичка от цялото. В далечината, докъдето ти стига погледът, се диплят склонове и върхове. Виждаш и пътеките като на длан, виещи се като змийчета надолу – там където човекът е съградил своите крепости и живота си.
  Водната планина – така наричат Рила. И наистина това е мястото, където се оглеждаш в прозрачната вода на езерата, студенината им те отморява, а малките пъстърви, щуращи се напред-назад, се радват на споделения с тях обяд.
Това е мястото, където зимата никога не отстъпва напълно владенията си на лятото. Снегът се оглежда в ледените води на езерата и свети огрят от слънчевите лъчи, въпреки че по обяд се предава пред топлината и захранва вади и поточета, тичащи по своя път надолу.
  Понякога облаците ти устройват истинско представление. Те се движат бавно и леко, а сенките им на земята са сякаш театрални завеси, които се вдигат и спускат, озаряват или затъмняват всичко на сцената. Те променят и цвета на езерата – от металносиньо за дълбините до изумруденосиньо за плитчините, където подводни скали загатват за себе си.
  Това е мястото, където се дивиш на красотата на цветята. Едни от тях растат като по чудо между скалните отломъци, а други намират сила за живот направо върху камъните. Трети пък като лилавата иглика се перят важно и черпят влага привилегировани, защото са в близост до изобилието на потока.
  Застанал си на върха, сложил си своето камъче, изострил си всичките си сетива, за да запаметиш усещането, обективът ти щрака, макар че не може да улови и половината от видяното и преживяното, докоснал си българското знаме и си истински горд, че си част от този рай, наречен България.