Двадесет минути по-късно двамата детективи седяха срещу вторият заподозрян в убийството на Маргарит Симеонов, а именно Васил Маринов. Мъжът беше доста симпатичен, дори красив, с волева брадичка, ясни зелени очи и леко чуплива, черна коса. Фигурата му беше атлетична, а под тениската се виждаха добре оформени мускули. Гледаше ги открито в очите, като лицето му не издаваше никаква емоция. Разпитът започна Кочев:

 - Вие сте Васил Маринов, нали?

 - Същият.

 - Знаете ли защо сте тук?

 - Защото онзи глупак, Маргарит, се е самоубил. Само не мога да разбера, аз какво общо имам?

 - Доколкото знаем, сте имали връзка с госпожа Симеонова?

 - Това подсъдимо ли е?

 - Моля, да отговаряте точно на въпросите! Имахте ли връзка със съпругата на господин Симеонов?

 - Да.

 - От колко време?

 - Ами почти от както пристигнах в града- около половин година. Срещнах я на едно събиране на колектива. Нищо запомнящо се, но пък тази жена беше от най-лесните.

 - Какво искате да кажете?- разследващите бяха меко казано озадачени

 - Ами, че тя не е нито секси, нито красива, не блести с особен чар, не е забавна, но става… за запълване на времето. Лапни-шаран, бързо и лесно.

 - Не търсехте ли сериозна връзка.

 - Това пък как ви хрумна? Не разбира се.

 - Вие сте разведен?

 - А-а-а-а ясно, говорили сте с госпожата. Не съм разведен, да речем, че съм временно разделен със съпругата си от разстоянието. Но ѝ казах това, което искаше да чуе- лека усмивка пропълзя по устните, на иначе безизразното лице

 - А да сте правили планове за общо бъдеще?- недоумението на двамата растеше.

 - Наташа ги правеше, аз слушах. Добре, излъгал съм я, подведох я може би с мълчанието си, но не виждам вината си за смъртта на онзи мухъл, съпруга ѝ- пренебрежителното отношение беше явно.

 - Защо имате тази нагласа към съпруга?

 - Защото е нещастник, защото не може да нае…, извинете, задоволи жена си, защото хленчи за дете, а не може да се опълчи на жена си. Той не може да има деца и мислил за осиновяване, а тя държи да го износи. Някакви ей такива простотии. То при тях е нещо като в латино-сериал- Кочев и Марков все по-трудно прикриваха стъписването си. Нещата съвсем се завързваха и колкото повече ровеха, толкова повече възелът се затягаше. Все пак успяха да се съвземат и да продължат с въпросите:

 - Жертвата- започна Кочев и спря, вгледан в лицето на Васил-  знаеше ли за връзката ви?

 - Жертвата ли?- появиха се първи следи на объркване- Нали се беше хвърлил от шестия етаж?

 - Нали уточнихме, че ние задаваме въпросите. Та, знаеше ли ЖЕРТВАТА- Марков наблегна на „жертва“- за връзката ви?

 - Ами-и-и-и- последва по дълга пауза от обикновено- може и така да се каже. Като го знам каква мека Мара е, може и това да е причината да реши да се спаси в онзи по-добър свят- сигурността в гласа на иначе наперения Васил, започна да се стопява.

 - Кога разбра?

 - Не много отдавна.

 - По-точно?

 - В петък.

 - В деня на убийството ли?

 - Какво убийство по дяволите?- сега беше ред на Васил да бъде искрено изненадан- Чакайте, чакайте, чакайте! Нямам нищо общо с никакво убийство.

 - Къде бяхте в четвъртък срещу петък през нощта и в петък сутринта?

 - Мамка му!!! Тази помия нали няма да стигне до жена ми?

 - Това, не мога да ви го гарантирам. Та, къде бяхте?

 - В дома на Симеонови, както през повечето нощи, когато Маргарит беше нощна смяна- последва дълга пауза на отчаяние. Марков се възползва от моментната слабост и реши да атакува:

 - Да, но тази нощ нещата се объркаха. Маргарит се появи по никое време и ви хвана на калъп. Разкрещя се, удари съпругата си, вие решихте да я защитите и го ударихте по тила. После изхвърлихте трупа през прозореца, наговорихте врели-некипели на Наташа Симеонова, за да си мълчи и да поеме вината и се прибрахте спокоен- Марков започна да говори все по-бързо и разпалено, виждайки жертвата си да се свива на стола- Да, господин Маринов, но тя реши да говори и направи пълни самопризнания. Сега е ваш ред да ни съдействате и-и-и-и… може би да облекчите присъдата си!!!

 - Какви са тези глупости?- стана от стола си Васил, почти побеснял. Кочев спря с ръка охранителя и призова заподозрения да седне на мястото си- Какви ги е наговорила тая шаврантия? Да я защитя? Абсурд, това си бяха техни проблеми, да се оправят, човече!!! Ба си, знаех си, че ѝ клопа дъската, ама чак пък толкова!?!- Васил замълча за миг, а после добави с умолителен глас- Нали това няма да стигне до жена ми?

 - Ще продължим малко по-късно- рече напълно спокоен Кочев и стана от стола. Марков го последва в коридора.

 - Какво мислиш?

 - Ами Наташа е виждала във връзката, това което е искала да види. А реалността е, че човекът просто се е забавлявал по време на стажа си. Това, че Маргарит ги е заварил е объркало плановете на Васил. Може да е заплашил, че ще каже на жена му, виж колко е притеснен, и тоя да го е цапардосал. После да е бил супер мил с нашата примадона, за да си мълчи и да поеме вината, а тя да е решила, че е открила любовта на живота си.

 - Звучи убедително. Дай да го оставим за час-два сам, съвсем да се сдуха, а през това време ще отида да питам Наташа Симеонова къде са поръчали пица и да открия доставчика на пици. Ти се заеми със съседите от другите етажи. Започни от първия.

 - Няма ли да е добре да изпратим някого да разпита за личния живот на двамата, нещо и там не ми става ясно- ту тя иска деца, ту той…

 - Може, макар да мисля, че не е толкова важно. Ще се обадя на онова стажантче при Петров, няма да откаже.

СЛЕДВА