За жалост не можеш да спреш времето, не можеш да го върнеш, можеш единствено да го изпревариш, а сигурна съм, това не ти е нужно…
През пуснатите щори се прокрадваше тънък лъч светлина, който падаше точно върху лицето ми. Бях будна отдавна, а го забелязах чак сега. Не мислех за нищо, просто лежах и се взирах някъде, без да виждам. Всяка сутрин сякаш се събуждах без грижи, без проблеми, защото не се сещах за тях, поне не веднага. Щом се разсъних обаче, ме връхлетяха вчерашните спомени.
Бях си легнала късно, вероятно към един или два часа през нощта. Бяхме говорили дълго, за най-различни неща, които едва ли имаха особена важност, когато се замисли човек, но въпреки това ни беше трудно да се разделим, по-трудно от всеки друг път.
Станах от леглото, нямаше смисъл да се опитвам да заспивам отново. Вдигнах щорите и стаята ми се изпълни с ярка светлина. Притворих очи, бях готова отново да ги спусна, но се отказах. Отидох в банята и опрях ръцете си на мивката. В огледалото видях едно осемнадесе ...