- Това е шестата нощ. Той няма да се върне.
Единствено тези думи останаха ясни в спомените на Авелин. Шестата нощ, краят на надеждата и началото на траура.
Авелин не проговори по време на вечерята, дори не помръдна. Стоеше като изваяна статуя, с ръка, отпусната до чашата си, без да я докосва, с очи, немигащи и невиждащи. Не чувстваше глад и жажда, само пустотата на стола до нея и на сърцето в нея.
Подчинените й се чувстваха неловко в тишината, разменяха коментари като „Кланът е по-важен от индивида...”, „...голяма загуба за всички ни, но трябва да продължим...” Поглеждаха празния стол и нея, търсейки напразно някаква реакция.
Тя знаеше, че скоро ще я сменят. Да я убият или само да й отнемат поста, не знаеше кое би било по-унизително. Тя бе основала клана, заедно с Корт, бяха подбрали всички присъстващи. Пробивни, находчиви и амбициозни, такива бяха необходими. А тя бе най-волева и изобретателна от тях и затова те я признаваха за водач. Но волята им за победа, толкова полезна досега, я ...