Разговор с Мелбърн
на Фея
Телефонът позвъни.
Алекс изтича и вдигна слушалката.
- Да?
- Ало… Алекс, ти ли си, лельо? Обажда се леля ти Ваня от Мелбърн. На твоя съученик Красимир майка му.
- О, лельо Ваня, здравей! Как сте там, на другия край на земното кълбо? – възкликна Сашо.
- Ами, как да сме, лельо? Добре сме.
Исках да се чуя с майка ти. Да си побъбрим… и не издържах и реших да и се похваля. Нали знаеш, човек все някъде трябва да си излее това, дето е събирал и както му казваме там в България – да си излееш душичката.
- Тя, мама, лельо Ваня, е още на работа. Ще се върне, предполагам, до час. Трябваше да се обадиш по-късно…
- Да, леля, да ама, още не мога да свикна с тези часови разлики. А и въобще с всички други разлики. – отсреща се чу смях. – тук е било много по-друго, леля. Не е било, както си мислех там, у дома, в България.
Съжалявам, леля, че едно време в училище ви учех, че загниващият капитализъм е къде къде по-долу от нашето прогресивно и процъфтяващо социалистическо общество ...