Разговор във виртуала

Седях пред компа и пишех една весела история за първият китайски астролог или космонавт, който с помощта на 48 ракети, направени от бамбукови пръчки, напълнени с барут и добре привързани към стола му-трон, се опитвал да излети в космоса. Така говори митът от онези времена. Казвам мит, защото нямаме никакви доказателства. Но така е достигнало до нас днес. Дали е излетял, както говори легендата от преди 1500 години, не е много сигурно, по-вероятно е силата на този невероятен взрив, създаден от енергията на 48-те ракети да е разпръснала мечтателното му тяло на милиони миниатюрни късчета, които е възможно наистина да са се отправили в посока към космоса.

Който и от двата варианта да се е случил, китайският астронавт Уан Ху си е останал в историята на човечеството като първият опит на хуманоидите да полетят към космоса.

Замислих се и за вторият опитал, един барон, който до колкото си спомням вероятно се казваше Мюнхаузен.

Точно в този момент сигналът от скайпа ме изкара от унеса ми.

Лейди Ди желаеше разрешение за разговор.

Нямах никакво време, но тя с безкрайната си непосредственост винаги ме е очаровала, затова дадох достъп за чат. Старата Баба Яга блокираше на говор, поради което преминахме напоследък само на чат, а и както казваше Лейди Деметра, гласът развалял романтичната представа за отсрещния.

- Хай.

- Да.

- Виждам, че си на линия. И тъй като ти не се обаждаш, аз реших да побъбрим.

- Да – засмях се. – Когато планината не отива при Мохамед, то Мохамед отива при планината…

- Говорих с Волен за издаването на книжката, изпращам ти линка с разговора. В момента е в Испания. Щом се върне, там сте близо, ще се срещнете и ще разговаряте.

- Благодаря! Неоценима си…

- Чете ли новото, което съм пуснала в литературния сайт?

- За това дето те критикуваха безпочвено или по-точно са ти подрязали поетичните крилца… или за изпуснатите букви?

- Да, представяш ли си… колко са долни, хич не им пука, че могат да разбият нечия съдба…, че могат да те стъпчат в калта, без капчица човешко съчувствие.

- Тези дето летят в облаците, не са човечни, те са просто летящи мечти или по-точно витаещи параноични енергии или вибрации. За разлика разбира се от онези лиричните мечтатели…И през целият си живот мечтаят за любов без да са познали такава…

- Като мен?

- За теб не казвам нищо, а останалите една голяма част са странни откачалки, бленуващи за небесни краставички.

- Като Квартеронката?

- Доста са такива, примерно Лешояда.

- О, да, онзи дърт куфалник. Мисли се за въздесъщ, всезнаещ и… всееталониращ.

- Какви думи използваш – смея се – нетипични излияния за една лейди.

- Е?!

- Смея се, пуша и очите ми се напълниха с дим.

- Не си ми коментирал последното произведение… кажи няколко думи. Дори и критика да е. Само не ме съсипвай.

- Толкова сме темпераментни и прибързани, че не успяваме да се доизкажем и непрекъснато се прекъсваме.

А за последните ти работи ти писах, че си станала като бурна, придошла река и не можеш да се спреш, бълваш все нови и нови стихове…, като вулкан си, помиташ всичко пред себе си… с чувствата си искам да кажа. Съществуват ли вулкани с женски имена?

- Да. Етна…

- О, да, ти живееш близо до него и вероятно от там черпиш тези могъщи и неукротими енергии?

- Ти пък!? Е, може би…

- Творбите ти са силни и от ден на ден са все по-добре изказани, чувствени и женствени…

Добре, че не разбирам от стъпки, ямбове, хореи, рими, отвръзки и завръзки, клишета и т.н., инак както ме импулсираш – щях да ги редя едни… само за любов и страсти!

- Ха-ха, ти отново ме ласкаеш! Не си като онези убийци на мечти, които въобще не ги е еня какво ще ти причинят, не знаят какви трагедии си преживял и какво изстрадваш или какво те вълнува в момента…

- Да… духат… супата!

- Ха-ха, от вентилационни системи не разбират, но това второто вероятно го правят добре.

- Смея се… отново не можем да се доизкажем и само се прекъсваме.

- Така е. Няма да ми стигне един живот за да изкажа това, което се е насъбрало в душата ми. Вероятно историята ми ще се превърне в бестселър на века.

- Та за тоя наплив в сайта. Забелязала ли си, че едно 10 на 100 от работите само са смислени. Останалите просто редят или разместват едни и същи букви и думи, като поставят някакви препинателни знаци между тях… борят се материала – както прасето с тиквата.

- Знаци между които само се препъват…

- Просто всичко изглежда като една нелепа производствена средновековна манифактура. Представяш ли си, колко голяма част от живота си и колко много енергия използват тези хора (не използвам думата човеци) за да празнословят и да мечтаят за небеснокафяви агурци?

- А Лешояда мисли, че целият свят трябва да му се кланя и да му припада в краката.

- А, за Лешояда ли? Дърт параноик! Откачалник! Кукувицата му е изпила ума…

- Мисли се за Господ.

- Да, прочетох безсмислиците му. Приличат на несвързани брътвежи на онези невинните от отделението в Хърсово, сещаш се…

- Аха. Давай нататък.

- Знаеш, че никой не може да бъде по-голям от Господ.

- А този го е надраснал в манифактурата си.

- Да, в параноите си. Безпочвено използва за щяло и нещяло името му.

- А онези редящите букви как му облизват топките. Робуват на това, че някога е бил написал няколко добри работи, но сега след толкова години, виждаш за какво става въпрос, седи на трон от стара слава, чийто крака са изгризани от дървоядите.

- Той и на мен ми се нахвърли след първите ми две работи, в рими разбира се.

Успях да запазя самообладание и да не отвърна на лайноядствата му.

След двайстата ми публикация, прочетох нещо дето е редил за някакви свещички, но отново го подминах, не коментирах. Убий глупака с безразличие – така казваше баба ми. Нали знаеш, “кой каквото сам си направи – друг не може да му стори”. Всичко си е за главата му.

Ей, стига, че се унесох. Следващият път повече.

- Обществените сайтове са неизбежно зло в днешното време. Затова не забравяй, че това е обществен сайт, на чиято входна врата няма нито комисия по етика, нито психиатър. Влизането на всякакъв род нарцисизми е свободно…

- Хайде стига…

- Добре, ходи да си връзваш краставичките и след това да си допишеш това дето си започнал.

- Да, дори сега ще изключа машината, защото навън гърми и се опитва да припръсква, да не се получи срив в нета или да гръмне компа. Тук близо до мен, в компютърния клуб отсреща, миналата седмица е поразена цялата апаратура. По околните къщи също – дето са били включени към кабела на нета. И един комин е паднал… дето е ударила гръмотевицата.

- А при нас за пръв път от десет дни, едва днес е слънчево.

- Обади се утре. Ще ти пиша как ми се лепят разни и ме затрупват с лични съобщения, имам и покани да посетя някои празни сайтове, а само до вчера не ми обръщаха никакво внимание. Моля ти се!?

- Нов си, затова е така. И моят фен-клуб се увеличава.

- Стига! Стига, че както сме започнали, скоро няма до спрем.

- Добре, оставям те, Зевс. Пиши.

- Чао лейди Ди. И приятен ден на плажа. Пази се да  не изгориш!

Въздъхнах и изключих достъпа до скайпа.

Направих си ново кафе и се прехвърлих в уърда, за да си довърша историята на Уан Ху.