Бургас сега е мрачен и тъжен. Дъжда грижовен уми улиците- пътеките свои по които иска чистичък да крачи. А те сиви и сякаш са се свили от прегрътката на кишата . Спокойствие, тишина. Въздух морски над града се стели. Вървя по улиците. Детско любопитство, ме кара да поглеждам сгради закачливи. Взирам се в техните очи, а в тях живот кипи. Дете се радва на дъжда. Жена ухажва на балкона своите цветя. Звезди искрят от нейните очи. Щастлива е. Заради цветята пъстри и красиви или любовта е в нейната нежна душа.
Балкона от светлина озарен е. Мъж замечтан следи на птици забързани полета. Слънце в миг изгряло с многоцветната дъга докосва сърца потърсили любов.Вървя, не спирам. Улиците мокри хищно ме поглъщат. Как искам ти да си до мен. Очите твои в моите да спрат. Дланта ти топла по гърба си да усетя. Усмивката ти нежна пак да видя и като морски бриз да ме погали. И така по брега безкраен да вървим и да мечтаем. Шумът омаен на вълните да напомня за топлината , за лъчите, за нощите омайни и звезд ...