Елена обичаше ранните утрини, когато градът започваше да се разбужда, да се прозява и протяга сънено, а неустоимият аромат на кафе крадешком да се промъква под праговете на пловдивските домове, изкушавайки първите минувачи. Сега тя бавно вървеше по улица „Иван Вазов” и сякаш покрай нея къщите оживяваха. Всяка имаше собствен характер, криеше съкровени тайни и подканяше любознателния човек да я опознае и дори да се влюби в нея. Стигна до достолепната сграда на Атанас Куцоолу, на ъгъла на улиците „Иван Вазов” и „Авксентий Велешки”, когато пред очите на младата жена се изправи авторът ú – архитект Димитър Попов. Елена питаеше топло чувство на обич към града, в който живееше, а и истината бе, че историята я увличаше, затова ú беше станало хоби да се рови из библиотеките, да търси подробности за впечатляващите я пловдивски къщи и да отпива на малки глътки от магичното старо вино на миналото. Сега, само като си помисли за архитект Димитър Попов, пред очите ú изплува и замисленият писател Дими ...