Разхождах се из улиците на Париж и пръски дъжд милваха лицето ми. Айфеловата кула весело ми махаше отстрани на пътя, все едно се опитваше да ми привлече вниманието да гледам само към нея. Нямаше коли, нито хора, затова не се страхувах да вървя по средата на дългата улица. Отвсякъде миришеше на кроасани и мляно кафе. Поглеждах към прозорците на обикалящите ме магазини от време на време за да видя отражението си. Носех разкроена черна пола, черни сандали на малък ток и бежова риза. Исках да остана завинаги тук и напълно да се насладя на романтичната обстановка. Затварях от време на време очите си за да се насладя напълно на разходката си в Градът на Любовта.
Изведнъж от нищото се озовах в Рио по средата на Марди Гра. Хора навсякъде, беше толкова шумно, че едва успявах да чуя мислите си. Хиляди цветове минаваха пред очите ми и слънцето грееше силно. Липсваше ми тихият и спокоен Париж, но и тук не беше зле. Можех да танцувам без никой да ме съди и да се смея на воля. Нямаше умора, нито ску ...