През една хладна неделя през март аз и Ани отидохме до близкото гробище. Тя избра мястото и аз я последвах, макар че не си умирах да ходя там. Все пак това беше една от първите ни срещи и бях доволен, че съм с нея, независимо къде ще ме заведе. Проведохме добър разговор - за кафе, алкохол, книги и филми, които вървяха добре заедно, но просто всички теми бяха добри, когато разговарях с Ани. Вървяхме бавно по алеите между гробовете, понякога гледахме надгробните плочи, докато се уморихме и спряхме под самотна върба. Под нея имаше ниска могила. Седнахме на нея под дървото.
- Харесва ми, че обичаш да четеш - каза Ани. - Не би ми харесал някой, който не може да оцени добра история.
- Да, определено бих се зарадвал на добра история. Чудя се как тези писатели всъщност ги пишат тези истории?
- Практика предполагам.
- Може би. Мисля си, че трябва да е нещо повече от чиста практика, за да се оплете паяжината на една хубава история. Най-трудно е представям си да пишеш за героите.
- Трябва да позн ...