Преди да се родя, и след това /разказ на две гуми, две свадби и осем гонещи вили за сено

Първо Състезание!

Да!
Беше Маратон!
Нечовешки Маратон!
/след толкова години
краката още ме болят/

И помня великия старт!
Милиони бяхме в играта.
Играта?
-на живот и смърт бе играта!
Рамо до рамо,лакът до лакът!
Милиони!и няма писани закони!
Зад нас!-тъмното на небитието,
и хиляди спомени от предишна Смърт.

Силата нося с искрата живот,
Искрата!-носеща горски пожари,
копнееща Гръм,и Любов!
Сърцето ми беше море,море от Жажда!
копнеж по ласки, и по твойта Любов .
А пътят бе дълъг,маршрута -ужасен,
съдия бе Смърта./убийствено строг/.
Дааа..!
умората все още ми тежи,
а беше отдавна/бе много отдавна/
състезание първо,уникално!/бих казал дори/.

Не можех да не го спечеля!
не си го помислях дори!
И знаех че там си,
и тази ми мисъл бъдещето
обагряше с най ярък смисъл.
Пътища лъжливи имаше безкрай,
изкуствени мишени,
ями,задачи,схеми,теореми,
но аз съм стар боец,
на трудните терени и сега съм спец!
А бях останал почти без дъх,
но истина се дава единствено на Пръв!
Гордо вдигнах си ръка държаща
шампанското със ДНКа!

Наистина още ме болят краката,а вашите?

Роден съм сутринта-не можех и да си помисля да изпусна първия си ден,и да се задоволя само с част от него.Инстинктивно вдигнах китката за точно време,но се сетих че още не съм си купувал часовник!Родих се скромен,но сега съм още по скромен,от скромност не изревах с първата глътка въздух,изчаках кротко да ми завържат пъпа и скромно заспах.Бях уморен,бях много уморен.Раждането прилича на дълго пътуване със самолет-уж нищо не правиш ,но се прибираш като бито куче.За миг мернах един минижуп и реших ,че трябва бързо да порастна.Повиха ми плътно ръцете по тялото,и на мига разбрах че свободата е нещото за което си заслужава да се бориш.Заспах с първите си сънища ,сънувах предишни прераждания назад в еволюцията и премислях къде съм сгрешил.Мноо бързо ме изяждаха,явно съм бил глупав,много зъби се разкарваха във спомените ми-трябва да съм бръз!Да нося бързо и умно собствените си зъби.Спях,хем сънувах,но и пласирвах по някоя и друга мисъл в сънищата,първи опити за мислене.Чудех се дали мислите са мои,или аз съм на мислите.Отвратително е да си бебе!Нямам нито един зъб!И трябва все да лежа!Освен да си мисля друго не ми остава.И ............

ПП.ще продължа следобяд ,че нещо ме нагърчи работата.Засега запомнете че съм Скромен,другото предстои

/Разказ на две гуми/

Две гуми са много повече от четири,но това знаят само математиците като мен От малък помня само две неща ,две гърди които бяха и за закуска,и за обед и за вечеря,докато големите мааха пържоли.Исках бързо да стана голям и ми беше "комплексно" че си нямах зъби.Другото което помня е мотопеда на баща ми,който ме впечатли и дълго се чудех какво е това с двата кръгли крака.Мноо мразех гадния начин по който ме повиваха-пресоваха ми ръцете и краката по възмущаващ свободолюбието ми начин.Наказвах ги с рев ,рев който даже мене дразнеше
Още преди проходилката да стане част от мен,баща ми ме слагаше да сядам на мотопеда.Мириса на безнин погали сетивноста ми по омагьосващ начин.
Баща ми имаше мотор,дядо ми имаше мотор,неговия дядо,на дядото-дядото и така назад до хан Аспарух от който очевидно е че произхождам.Дали ще наречем мотоциклетите коне и ще ги храним с трева,-това не променя нищо!Просто са нямали бензиностанции хората Рокерите на хан Аспарух са били най яката група на времето си ,неясно само защо за знаме са носили задните калници от други мотори,но историята без загадките щеше да бъде четена само от сухари.
Пораснах бързо,и на пръв поглед неусетно.За да се науча да падам с мотор ,още от малък правих болезнени проби с велосипед.Много я поливаха родната градинка където ми се случваше детството,и все с един дълъг и твърд гумен маркуч който и да искам не мога да забравя.Докато се науча че велосипеда трябва да преминава маркуча единствено напряко ,а не под ъгъл- добих фобия от маркучи,които сънувах много,и навсякъде в сънища с удивително приличащи си сюжети Много рани ми се случваха,по безапелационен начин,рани които нямаха нужното търпение да изчакат предишните.
И рече Господ да си купя истински звяр,а не негови имитации.Първо не можах да спя от мерак преди да го купя ,а след това от Любов по 26 му коня.Да отласкваш осевите линии назад,където и да ги срещнеш,това са случки които променят някак човек.Ти и мотоциклета,е нещо различно от простия сбор от двете.
Някак естествено се надушихме себеподобните и случките тръгнаха без спиране
Беше време когато много народ се женеше,и все в казармата се изпращаха.Селата бяха пълни,и весели ,а градовете бяха пълни с лозунги-закани как ще вземем здравето на няколко петилетки като ги компресираме в една.

Две сватби и осем гонещи вили за сено

Свадбите и войнишките изпращания се редуваха с петъците,петъци с посока морето.Кораб да бях нямаше толкова да обичам морето Поп да бях нямаше на толкова свадби да съм канен.Всъщност не се знаеше кой е поканеният от тумбата,достатъчно бе един да има,или този един да има поканен братовчед,или поне да е чул за някой на който са поканили братовчеда Трудна работа бе отиването,все някой закъсваше ,все някой не можеше да запали или угасваше на най трудното за бутане място.Някой все се губеше по пътя,или просто между толкова свадби и изпращания не улучваше точната свадба,но това често не беше лош въриант.Най често губехме Дългия.С Малкия бяха приятели,но Малкия имаше мотор и книжка ,а Дългия не.Обаче на Малкия трудно му стигаха краката до асфалта когато спираше на червен светофар и то само ако много интензивно се протегнеше към гравитацията и то накланяйки се на една страна.Бяха отренирали въпроса с Дългия ,той да стъпва с двата крака на пътя и да държи мотора в равновесие,а Малкия си седеше като Пич и злобно чакаше зеленото което за разлика от червеното всички обичахме колкото физическото сравнено с математиката Дългия обаче си падаше мечтател,и често забравяше да седне при тръгване.Не се връщахме да го търсим ,защото Малкия все грешно си спомняше кръстовищата на които е спирал и ни беше писнало да обикаляме града.

Две сватби и осем гонещи вили за сено

Паданията с велосипед явно не са изчерпили всички падания на които съм бил орисан,но това което зовем Случайност,всъщност е същество с неподозирана по обем и цвят фантазия Да падаш е неразделна част от самото каране,бих казал -болезнената част.И винаги се чувстваш глупаво,винаги!Падал съм от шест метрова стена против свличане,която отгоре си приличаше на пътека,но само в началото Паднах от високото върху храсти които по добре да нямаха бодли.Но хубавите неща в живота все намират някой който им е по симпатичен.Моторът можеше да не пада върху мен ,но не го направи.Не помня дали болката от всичките тръни които бяха нарушили целоста на кожата ми позволи на болката от 160 кг падащи ми отгоре да се открои на на нейния фон /на болките е свойствен човешкия егоизъм/.Ауспуха беше удивително горещ и това го разбрах за секунди.Капачката на резервоара беше над гърдите ми ,и незнайно защо капеше.Гумите се въртяха и двигателят работеше въпреки че в случая нямаше нужда точно от това.Представих си как се запалва мократа от бензин тениска ,и после всичко останало.Някой в мен трескаво търсеше молитва,но такава не се намери.Замириса на нещо вкусно,но се сетих че това е парчето препекана кожа което ауспуха погали.Нямах много време за тъга,но един миг все пак отделих.
Мноо тъжна и ефектна като зрелище история,но само да не си в нея.

Две сватби и осем гонещи вили за сено

Квартал Баделема /Асеновград/ къщите са като в Търново,-една над друга,склона се явява силно изразено нанагорнище ако го изкачваш,и точно обратното ако се спускаш /какво нещо е субективизма Санчо! както казваше един приятел /.Аз и няколко кани вино в главата си тръгваме посред нощ.Понякога мотора не пали,но тук поне е обзаведено с енергично нанадолнище.Засилвам и се мятам като Крали Марко ,но не било писано! Кракът който трябваше да обкрачи седалката се закача за задния ляв мигач и в миг се оказвам легнал по корем на мотора сякаш е бобслей.Единия крак се влачи безпомощно ,моторът е запалил ,а ускорението е опънало ръцете ми,като не мога да пусна дясната която е навила до край жилото за газта защото опъващата в противовес лява веднага ще засуче кормилото докрай в ляво ,а това значи болезнен полет с неясна траектория и много охкане.Легнал по корем на мотор по нанадолнище с наближаващи завои е ситуация която не пожелавам на никой.Не взема ли завоя влетявам в покрива на къща,покрив който е на нивото на пътя.Мозъкът ми щтрака непродуктивно като телефонна централа навръх Нова Година ,а двигателят взима високи октави в нощната тишина на малкия град.Всичко трае секунди,но секунди изпълнени с отрицателните емоции на няколко дузини кошмари съпроводени от студена пот Някой в мен взе отговорното решение да взема на таран най мекия възможен склон.Заболя ме!заболя ме мястото което щеше да ме боли още преди удара,а ауспуха ехидно и с топло очакване се подсмихна.Намерих миг в който да вселя тъгата си.
Без паданията карането на мотор явно е скучна работа,но това аз няма откъде да го знам

Две сватби и осем гонещи вили за сено

Поредна свадба,много сме,млади сме.Ще женим някой!Дългия пак е хартисал на някое кръстовище,но предимството не винаги е такова .Не се знае, кой знае къде отиваме.Все някой трябва да знае щом сме тръгнали.Дори това да е Дългия,липсата му не може да доведе малодушие.Спираме за да....."сменим водата на рибите"
Да! Дългия е бил поканен ,женил се братовчед му,или пък братовчед на комшията ,-не стана ясно.Поне селото да беше запомнил някой.Нищо! Свободата да си избереш свадбата е нещо което малко хора могат да оценят,не за друго ,а защото не са вкусили от нея Що се жени тоя народ? Тичат към това което е оттатък свадбата,или бягат от отсамното?Жената безспорно е хубаво нещо,но нека оставим хубавите неща да се развиват на воля ,/мислих си с тъпата си глава/.
От моторите,и директно на хорото!Но то така и се прави.Свадбите са две,но мегданът е един и двете хора отдавна взаимно са се обсебели.Своеобразна симбиоза между две свадби.Нищо лошо!
Две дълги ,големи брезентови палатки са събрали цялото село,без добитъка естествено Даже оркестрите са се обединили явно за да не си пречат.Харесваме си една от палатките откъдето уловихме повече загадъчни погледи излъчени от нежни същества.Никой не ни пита дали сме от страната на булката или младоженеца,а Колю Пича подари на младоженците агне което най вероятно бързо е "намерил" така както само той си знае.Настоящето е точно на необходимия градус за да се предполага интересно бъдеще ,а и бързо настигаме пилите по отрано.Музиката е толкова силна и пъргава че не само на мене ми се играе,а чувствам и керемидите по покривите как изпадат в резонанс.С два танцувални глезена и добро ниво на градуси се хвърлям в това което трябва да е хоро,като не пропускам да си взема закачливия поглед,поглед от който честичко съм си и патил Както и да го увъртам ,си е ясно за какво може да си мисли един мъж,дори и когато не мисли
Танцувалните глезени си пожелаха почивка,и това бе мъдрото решение което взех.Чувам някъде кавга ,и веднага фащам тривиалния сюжет : -Нечия крава ,и нечия люцерна! Кофти че старата вражда се разгаря между участници в две различни свадби.Усещам как прещракващо се оформят два антагонистични блока,в които студената война явно ще бъде прескочена,най вероятно заради изпитото вино.Кучетата и котките първи усетиха наближаващото бъдеще ,първите скимтейки ,а вторите качвайки се по покривите откъдето гледката е по обзорна.Сложих си тичащите глезени защото не съм си хранил толкова грижливо интуицията за да не я ползвам в случай когато ще ми е необходимо.Тичащите глезени са дар небесен!дали ще те гонят,или ти ще гониш,просто са си жизнено необходими!Главата вече ме болеше,и проклинах било качеството,било количеството на изпитото.Музиката беше спряла ,а музикантите уплашено прибираха инструментите.Някъде се сбиха ,а повечето се разбягаха,някакви аналитични мисли трескаво анализираха ситуацията и докладваха ,че половината от тичащите ще се върнат с характерното за селото оръжие-сопа ли,гега ли,ножове ли,не знаех, но опита ми сочеше че във всяко село и си има предпочитано и традиционно въоръжение,въоръжение на което не се изневерява.Видях първите няколко дървени вили за сено ,и приех избора който още прадядовците им явно са направили за логичен
Ако съм бил симпатичен на някое нежно създание на хорото ,или в плетеницата от погледи,то навярно има поне дузина селски ергени за които в натежалата от враждебност атмосфера съм ефектно предизвикателство.Чувам как бабите почнаха да се кълнят ,а жените с истерични крясъци да скубят косите си.Мобилизирах цялото си равнодушие и се опитах да се отлепя от реалноста като си измисля нова кротко намирайки всяко следващо кебабче с върха на пъргавата вилица.
Видях ги отдалече ,но ги погледнах отегчено.Без да ги броя разбрах че са осем,държаха вили по един недружелюбен начин,и пристъпваха насам недвусмислено.Спокойствието и равнодушието ми ги накара озадачено да спрат ,и общата им за момента душа ,душа която се образува в тълпа,колчем хората са повече от трима ,се зачуди.
Скочих с нож в ръка!Видях че им текат бавно мислите,но усетих посоката им.Изненадах ги! Рязко срязах бризента на палатката зад мен и безлунната нощ ме погълна летящ върху два глезена които знаеха какво ги очаква.Чувствах различни в мен същества и хора как ровят за данни и усещания от предишни прераждания и войни.Бягането безпорно е важно,но само ако посоката е вярна Прескочих първите няколко огради,чувайки запъхтените преследвачи.От адреналина ми стана приключенско,а тръпката щеше да е пълна ако не беше болящата глава.Във всеки двор куче!Какво по логично от това? Това което е зад зъбите на кучето не е страшно,но това не се отнася за самите зъби Не можах да се науча като Кольо Пича който на скачащо към него с отворена уста куче по невероятно бръз начин с удар на изпънатата с изправени пръсти като клин ръка бъркаше взривно в гърлото на кучето вероятно до стомаха му.Виждал съм страшни на глед и габарити кучета да отскачат ужасени с квичене и да си плюят на петите,но той затова е Пич! а аз имам още да се уча Обаче джобовете са ми пълни с кебабчета,и кучетата бързо почват да ме харесват.А тия с вилите нямат кебапчетааааааа..................
Мноу съм гонен ,че и с съчми за гълъби гърмян.Мога и да гоня,но не намирам злоба за да хващам,гоня -ей така,за спорта.Голям номер е като те гонят да се оставиш да те догонят,и рязко да клекнеш Падналият пред теб е готов за всякаква обработка ,и няколко шута могат да го откажат ,но зависи и от звяра който е в него,разбира се по очите .Понякога е по добре конфликта да не се задълбава до там където той,другият може да стигне,защото все някой умен трябва да има във всяка ситуация.Когато носят вили обаче не мисля че е удачно да се въвежда на въоръжение номера с клякането............................................................................................

На другия ден си споделяхме случките,и не всичките звучаха добре Дългия се яви от някъде,и каза че е чул за човек поканен на свадба,но Джими Белята каза че той лично е канен на войнишко изпращане,и извадихме пътните карти.
Оххх! Да дойде зимата и да си почина малко,като си помисля че живота едва сега започва..............немислимо ми е да присъствам на всички свадби ,че и изпращания.........взе да ми писва вече...........ще взема да се оженя,но никога не съм бил оттатък свадба,все си оставам отсам