Разказ с продължение
- Ще ми я разкажеш ли пак? Моля те! - Малкият Пепи шепнеше само, защото другите в стаята отдавна бяха заспали, иначе, при нормални обстоятелства, гласът му щеше да огласява надлъж и шир коридорите на Дома за сираци. - Моля те, само още веднъж.
- Не ти ли омръзна вече? - Недко, нисичко за петнадесетте си години момче и пръв приятел и закрилник на Пепи, повиши леко глас - ще събудим останалите. Вече три пъти ти разказвам историята за Рени.
- А ти добре ли я познаваше?
- Да! Нали ти казах, дори бяхме приятели, преди да си тръгне. - Недко се надигна на лакътя си, огледа стаята, за да се увери, че останалите в спалното помещение спят и шепнешком продължи. - Тя беше доста по-голяма от мен и ме пазеше от другите така, както аз сега пазя теб.
- И... разкажи ми още, моля те! Моля те! - Пепи бе готов да не спи тази нощ само и само да чуе още веднъж за момичето от Дома, което всички помнеха, дори след толкова години. Историята за Рени му даваше надеждата, от която имаше нужда ...