Разкази без край (Илюстратор на Приказки)
Перото на шапката се бе накривило,оправих го и влязох.Видът на къщата отвън ме бе подготвил за това което е вътре.Погладих мустаците си ,но не се огледах в огледалото покрай което мернах с периферното зрение,че минавам.В тази приказка не бе важно как изглеждам,затова и не си синтезирах нова външност.Идвах от една Приказка с много проблеми ,и бях доста нервен.
-Ооо....!! Кого виждам? /престори се на изненадана тя/
-Котаракът в чизми!Нима си дошъл да ме развеселяваш?
Наглед бе съвсем обикновенна вещица,очилата и бяха паднали надолу по носа , плетеше нещо а един котарак мъркаше в краката и.
-Да те почерпя? /протегна кутия сиропирани прилепови крилца/.Отказах и отпуснах погледа си да се разхожда по стените на стаята.
Бях уморен.Преди толкова обичах работата си,а сега когато вече мога да работя със собствена Машина ,и съм един от най търсените Илюстратори -се хващам понякога да се чувствам празен.Да се чувства празен е най страшното за един Илюстрат ...