Таня беше момиче от града, в който следваше Мила. Няколко пъти се бяха засичали по дискотеките... заговориха се... харесаха се и се сприятелиха... Таня беше много естествена и сърдечна, няколко години по-голяма от Мила, с дългата си руса коса и искрящо сини очи завладяваше сърцата на хората... Имаше си малко свое апартаментче, в което всеки бе добре дошъл, всеки се чувстваше като у дома си... независимо по кое време... Там беше винаги чисто и уютно, кафето винаги беше на масичката и просто не ти се искаше да си тръгнеш... Някои не си и тръгваха... оставаха...
Мила стигна до първия уличен телефон и се обади на Таня... "Разбира се, идвай" каза и тя... Известна със своите непрекъснати неангажиращи връзки, тя пак беше приютила някого - този път се казваше Пенко - ученик последна година, много красив, атлетичен, интелигентен... "Браво, Таня... само че не е удобно да остана, къде ще ме сложиш и мен..." каза Мила и мислено прелистваше вариантите къде може да отиде временно... "Няма проблем - ...