От известно време насам, няма да го смятам в луни и лета… Жената - Пламък вече не е идея. Не че не е, просто е повече. Вече е още повече неща, едно от които, все още трудно за вярване, но е истина… такава истина, която можеш да докоснеш… и да целунеш…
Преди това Тя е била Искра̀… не толкова въображаема, защото въображението е само дрехата Ѝ… не толкова обещана, колкото намерила ме… не толкова сътворена, колкото повикана, защото все пак, Тя винаги е била Там, където и да се намира това място, каквито и имена да носи… то е много повече от думи. Има място в мястото, донякъде като при матрьошките… и там Тя винаги е Била… а сега Тя се беше вече научила да бъде Пламък… аз знам как, но не може да се каже с думи, нито да се нарисува… на теория би било постижимо, предполагам, да се изпее… но не и да се запише с ноти, защото Тя не може да бъде окована в други форми, освен нейната… която е свобода… такава свобода, която ние, хората, не познаваме…
Тя преобразява главните букви и препинателните зна ...