РАЗКАЗЪТ
Наближаваше пет следобед, а Марин Димитров въздишаше драматично сред застоялия мирис на цигари и бира в сумрака на празния си тавански апартамент. Мизерията и тясното пространство го потискаха, но тази дупка бе единственото, което можеше да си позволи с парите, които изкарваше, работейки в литературна агенция на дълъг и отчайващо скучен 6-часов работен ден. Марин мразеше живота си, но повече от всичко сега мразеше Ралица Иванова „Рали” – кучката, която разби сърцето му и обрече живота му на творческо мълчание и пустота. Не бе писал нищо от седмици насам. Не и откакто публикува онзи изобличаващ разказ, в който подробно описа цялата история на неговата печална, чудовищно психопатска и трагично невъзможна любов.
Марин въздъхна отново и посегна към зелената си, пласмасова чаша, украсена с розови, лъстиво изплезени дракончета, за да си изпие хапчетата. Не стигаше останалото, ами имаше и проблеми да поддържа връзка с реалността.
Детството също не бе лесно. Сестра му го биеше редовно ...