Ако искаш да усетиш истинския дух на един град, трябва да го разглеждаш или рано сутрин, или много късно вечер. Тогава всички непривични шумове вече са утихнали, повечето хора, които си нямат работа са по домовете си и улиците показват истинското си лице. Така Венеция става тайнствена вечер и романтична сутрин. Рим става по имперски величествен, а Лондон – някак аристократичен. А какво може да бъде истинското лице на гаден квартал с много гадни мръсни стари панелки от съветско време в покрайнините на Москва? Гадно и панелно, разбира се.
В полумрака на още неродилата се утрин и на умиращата нощ крачехме ние двамата, Глухарьов и аз, и оглеждахме района кой както може. Аз през Сумрака, той – по нормалния начин. Но досега освен три компании алкохолици, седнали да пият на пейките пред блоковете, друго не бяхме намерили. Нестройни аури на размътени умове. Глухарьов дори се опита да поговори с един по-трезвен чичка, но не успя да изкопчи много информация.
Затова след около час трамбоване на р ...