Бях отегчена и разстроена от караниците с нашите. Нали бях отличничка, бях добра, различна от другите, тогава защо не ме разбираха..
Изведнъж в съзнанието ми изскочи Той - човекът, който исках да е до мен в най-трудните ми моменти, но го нямаше и сега, той беше зает да е с "приятелите си" и отново да играе някаква роля. Беше вече много тъмно, светеха само уличните лампи, само те ме пазеха от тъмнината. Вървях по студените улици и мечтаех за живот, в който ще съм щастлива и свободна. Живот, в който да открия мен самата, да разбера чувствата и желанията си.
Внезапно се озовах там, на място, на което бях прекарала един прекрасен миг с него. На една простичка улица, близо пред една малка къща беше пейката, на която бяхме седяли всяка вечер под лунния блясък и безкрайните звезди. Това място беше нашето място, изпълнено с любов, радости, дори понякога сълзи от щастие. Сякаш тогава имахме светулки в очите, блестяха и блестяха, погледите ни се засичаха и все едно бяхме само двамата на този свя ...