ДЯДО ГРИГОР
Приех го за приятел преди около три месеца. Развесели ме още в началото. Прати ми покана за приятелство, а когато я приех, ме попита:
- Познаваме ли се бе, младо момче? За да ме търсиш, май знайш кой съм.
И като започнахме едни разговори... Позитивен, както и откъдето го погледнеш. Внукът му дал стария си компютър. Ех, тоя внук... Най- хубавия внук на дядо. Миналата година дори половината дърва нацепил. Два пъти ходил да пасе козичката.Умно дете, обичливо. Татко му, лека му пръст, беше такъв. Но... поболя се момчето. Щерката нещо тръгна срещу него, съди го... Той имаше една малка работилница. С ортак работеше. Разбираха се. Ама дъщерята (тя, иначе, е добро дете) какво направи... Скара ги. Разтури се всичко. После тя отиде по чужбините. Залюби се с един... Че дела, че кавги... Поболя се момчето. Отиде си младо. А унуката е при мен. Погаждаме се. И се учи. Баща му бил добър ученик. Тя, крушата... Ти знаеш де.
И така, ден след ден, дядо Григор ми разказваше какво ли не. На ког ...