- Как го търпиш? – попита замислено моят колега, загледан в облаците над нас.
Снегът вече ни беше покрил и двамата със снежинки, направо приличахме на снежни човеци. Какво пък, не ми пукаше. Нека да вали! Когато вали сняг е по-празнично. А на нас двамата с него ни оставаше само да се радваме на падащия сняг. Дотук с плановете за купон и почивка.
- Кое? – попитах аз тъпо, къде заради бирата, къде заради това, че цял ден не бях яла, да съм красива за роклята. На ти сега. – Завулон ли?
- Не, остави го тоя! – махна с ръка моят колега. – Аз за такива случаи говоря. Когато ти се иска да е другояче, а не става. Когато виждаш млад човек да се съсипва.
Сложих ръка на рамото му и той ме погледна учудено.
- Какво?
- Не очаквах, че толкова много ще се впрегнеш, Серьожа – обясних аз. – Ако знаех, щях да ти обясня как един Различен става Различен по-рано. Това е въпрос на избор. Само че не мой или твой, нито дори на Хесер и Завулон. Изборът е само и единствено на конкретния Различен. Оксана вече е н ...