Измина доста време от раздялата ѝ с Ивайло, вече не изпитваше оная пареща болка, само от време на време се сещаше за него. Е, ставаше ѝ тежко, но успяваше бързо да го преодолее. Спомняше си и за непознатия от магазина – Емил, така се беше представил. Винаги, когато излизаше с чантата, си мислеше за него и за услугата, която ѝ направи тогава. Беше ѝ дал телефона си, но не виждаше смисъл да го безпокои. Харесваше го, но не беше от тия, които искат да разделят семейство.
Работата я погълна изцяло. Работеше като учителка и беше заангажирана с какво ли не. Наближаваше Коледа и кой знае по какви причини инспекторката ѝ реши да я изпрати на някакво обучение. Лекторът беше от университета във Велико Търново. Курсът трябваше да се проведе в Арбанаси. На Гери не ѝ се ходеше, но нямаше никакъв начин да се измъкне.
Старателно приготви багажа си. Щеше да пътува с колата си. Гергана шофираше прилично и обичаше да пътува. Нямаше сняг и това беше добре.
Пътуването премина спокойно. Пейзажът не беше кр ...