Aug 24, 2017, 8:50 PM
Размишление (Монолог)
495
0
0
Мъчно мога да опиша с думи желанието си да пътувам през времето и пространството. Искам да можех просто да прегърна вятъра и да се озова там, където всичко е различно. Искам да можех да беседвам до безкрай със своя брат, слънцето, и със своята сестра, месечината. Искам да можех да протегна ръката си и да сваля най-ярката звезда от небето. Искам хората да можеха да намерят смисъла в тия дълги и на пръв поглед безсмислени писания, които бликат изпод перото ми ден подир ден. Искам да можех да отворя сърцата на всички. Искам да можех да подаря усмивки... Искам толкова много... толкова много... Но въпреки всичко ще се боря... Ще се боря и ще забия знамето на победата в леденото сърце на нашия нетленен враг!
© Андрей Андреев All rights reserved.
Random works
-
-
You are showered with white light. Photons hurl down like furious boulders and every single one cras...
-
Being educated, for God's sake, does not mean having a higher education ... Being intelligent does n...
-
Most of the patients were waiting quietly their turn at the consulting room on the first floor. Ther...
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
