Размисъл
Изкривени маниери, безобразни жестове, неприлични пози и рязка смяна на настроенията. Това представляваме като цяло днешното поколение. Жестоки, властни, непринудени и все по-малко усмихнати. Жители на един подвластен на груби, силни и отрицателни емоции свят. Хора, които не можем да си имаме доверие един на друг. По този на начин по-емоционалните и по-искрените от нас, листа хартия и химикалката си ни остават най-верните приятели. А защо сме такива ли? Много от нас даже не се и запитваме. Но сме такива, защото в повечето вирее злобата и са на принципа "Не е важно дали аз ще съм добре, важното е на другия да му е зле." Но защо трябва да е така се питам аз, днес в този следобеден час. Не можем ли просто да си помагаме, да се разбираме, да си влизаме един на друг в положение и да се подкрепяме. Не можем ли всички да сме просто приятели? Колко по-лесен щеше да е живота, ако не просто се обиждаме, а по-скоро да се усмихваме. Да се опитваме да разглеждаме всяка ситуация от различните гледни точки и да търсим на всеки проблем заедно решенията. Тогава не би ли бил света малко по-хубав? Ако не се допускаха атентати, заплахи, и тъпчене на съседа, нямаше ли да е по-красиво и по-нежно общуването и преодоляването на различните ситуационни реалити изживявания? Моля, замислете се над краткото ми миниатюрно изказване и нека заедно с всеобщи усилия да накараме съседа да бъде винаги добронамерен, помагащ ни и любезен човек.
© Ребека Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много истински, искрени думи госпожо Видьова, за които благодаря сърдечно!
-
Хубави въпроси поставяш, Ребека, истински!
Може би нашето, старо поколение разглези днешното младото. Стремихме се да не лишаваме деца и внуци от нищо, защотодетството ни беше лишено от играчки и пари. Сега като се замисля, наистина нямахме, но се научихме да ценим труда на родителите си, на бабите и дядовците си, бяхме задружни, веселяхме се, умехме и да играем, и да пеем заедно и да се смеем, и да си помагаме. Вие вече получихте всичко на готово и като едно консуматорско поколение не познавате човешките ценности и не искате и да чувате за тях. Забили поглед в телефони и таблети, не чувате, не виждате нищо друго, освен себе си. До Вас стоят възрастни хора и майки с малки деца и дори не се замисляте, че може да бъдете на техните места - прави, изморени, болни, слаби, безпомощни. Как да Ви помогнем? Та Вие ставате мързеливи, трудноподвижни и се храните с измислени храни, които Ви съблазняват с лъскавите си опаковки, защоот бляскавото е приемливо, за разлика от обикновеното... Нямаме вече производство, нямаме наука, нямаме икономика, нямаме здравеопазване... Вярно много по-умни сте от нас, но ума си го използвате за да избягате в чужбина, където няма да ми приемат за свои, но ще Ви дадат повече пари, с които ке си купите блясъка, не доброто. Завистта, злобата, омразата, личемерието, ласкателството, корупцията се настаняват сред хората, защото всеки иска лесното... Убиваме бавно себе си с въздуха, който дишаме, с водата, която пием, с храната, която поглъщаме... И защо? За да напълним джобовете на шепа хора, които дърпат конците и размахват парите си. Тъжно е! Болно е! Нашата песен вече е изпята. Жалко за децата и внуциет ни! Гледайки лесното, изтръпвайки при мисълта да имаме повече мебели, дрехи обувки, жилища, коли, модерни телефони, забравяме смисъла на живота си, човешката си същност, раждането и отглеждането на деца и възпитанието, културата, съзнанито ни отиват по дяволите... Дали войните и унищожението на нечия религия, на дадено поколение, ще реши въпросът за човешкото у човека или ще са ни нужни отново милиони години, отново да заселим земята и да започним отново да почнем от нищото... Не сме си взели въобще поука от предишни цивилизации, които сами са се унищожили. Явно има нещо сбъркано у нас като кора. Създадени за забавление, за работа като биороботи или по грешка, едва ли ще оправим нещата само на думи.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
