Размисъл върху една приказка
Величествено и семпло, вдъхващо респект, но и често презирано, познаваемо и необяснимо, времето е провокирало не един мислител да се впусне в безкрайни и противоречиви размисли в желанието си да го натъпче в рамките на собствените си човешки възприятия. Дългата стрелка отброява секундите и на пръв поглед нищо особено не се случва, но това не е точно така. Всеки миг е уникален, неповторим, единствен и има тази тъжна специфика никога да не можеш да го изживееш отново и точно по същия начин.
Има способността да цери някои болежки, а други да не може, както е казал поетът:
Утехата, че времето лекува раните
се лута във посока срещу вятъра.
На какво мога да го оприлича... а да, на река, която се е устремила към крайната си цел - необятното море, докосващо небето през вратата "хоризонт". Понякога тази река е буйна, красива, предизвикателна и малко страшничка, друг път е готово да пресъхне ручейче, но в единия или в другия случай, докато все още не е пристигнала на ...