6 min reading
Фигурите на господаря и слугата са едни от най-устойчивите в литературата, присъстват в произведения още от Античността до наши дни. Отношенията между тях могат да са най-различни – господари и слуги в дома (Петроний), слуги и роби, пленени в битка (Хелиодор – Кнемон и Тиамид), доброволно подчинение с цел изгода („Дон Кихот”) и т.н. В настоящото изложение ще разгледам темата от малко по-различен ъгъл, а именно ситуация, в която слугата (или подчинения) може да заеме роля на господар в определени моменти и обратно – господар, в ролята на слуга/подчинен. Това се наблюдява и в романа „Джейн Еър”, чиято последна дума е именно „слуга”. Още в началото се вижда дискриминацията, която вуйната и братовчедите на Джейн проявяват към нея, въпреки че в дома им тя е със статут на господар: „Това не е мой дом, сър, а Абът казва, че прислугата имала по-голямо право от мен да живее тук.”. Прислугата, според думите и, има по-висок статут от нея. Слугинята Беси често утешава „господарката си”, след непра ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up