Кръчма. Пак шестима. Пак в ъгъла. На лаф и чашка. Да се видим, да се почерпим.
И тоя път сме се зачекнали с изкуството. Що е, какво е? Нали всеки обича да прави онова, дето и не разбира, и не може. Та от тоя какво прави, от оня кого видял, от чашка на чашка и по едно време стана дума за един голям артист. Не голям, а много голям. Кой го гледал, кой го слушал, къде, кога. Артист ли е, не е ли? Само един мълчи.
- Ти не си ли го слушал? - обажда се някой.
Пак мълчи.
- Има си хас и да не си го слушал! Толкова години се мота из културата, по-голям началник от теб нямаше и да не си го слушал. Това го подхвърля друг.
Оня пак мълчи.
- Ама наистина ли бе? - обажда се трети.
Тоя, дето мълчи, се понамести на стола, отпи от чашата и продума.
- Абе, знам ли, слушал ли съм го, гледал ли съм го. Можеш много пъти да гледаш и слушаш някого и нищо да не разбереш, може и само дума да чуеш и да не я забравиш.
Тоя не хвърля думи на вятъра. Очите са обърнати към него. Понаместваме се.
- А продължавай де! - ...