dark_queen (В.К)
25 40
Apr 27, 2008, 10:31 PM

Реалност 

  Prose
904 0 3
1 мин reading

Мислите ми са разбъркани, всичко е замъглено. Не усещам вече болка, но и не мога да спра да я чувствам. Стоя сред тълпа от хора. Всички те ми се усмихват и аз им отвръщам. Фалшива усмивка и фалшив смях, защото не сме такива, каквито изглеждаме. Веселите средобеди с приятелите ми - заблуда, защото не искам да ги товаря с болката си. Духането на свещичките на рождения ми ден, чува се звук от ръкопляскания. Желанието ми... стига с тези желания, нека се върна към реалността. Колкото и да е жестока, ние сме я направили такава. Но най-тъжното е да не знаеш мястото си в нея. В този свят на болка, лицемерие и жестокост. Има ли въобще смисъл да се борим щом, когато умрем никой няма да се поучи от грешките ни и ще ги повтаря. Ние се раждаме, живеем и умираме и в последните си минути питаме, дали сме оставили следа или прашинка от себе си. Дали сме живели достойно или сме преминали през живота си, без да го разберем. Всяка една отминала минута е нов шанс да променим живота си. Аз няма да се предам. Ще променя живота си и когато ми хареса, ще ви кажа.

© В.К All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??