7 min reading
Есенното слънце галеше с рехави лъчи водното огледало на реката и
си прокарваше златна пътечка. Лодката се носеше по Дунава, Горян хвърляше мрежите и ги вадеше. Кошът се пълнеше с риба, той беше доволен. Широка усмивка се разля по загорялото му лице заради снощи. Хубавата Петра не му излизаше от ума.
- Тццц… тццц – цъкаше с уста и се чудеше как ще продължи цялата история.
Ясно му беше, че тя е омъжена, а Стоил – мъжът й беше известен с буйния си нрав и нямаше да му прости ако разбере за тях.Стоил хич не си поплюваше…Но образът и снагата на Петра изникваха пред него и го объркваха още повече.
Когато зачука на портата, Горан беше вир вода от притеснение. Чу провлачени мъжки стъпки и едно :
- Идааа…идааа …
Горан забърса с ръкав челото си и преглътна с мъка. Погледна нагоре към чардака, погледът му зашари по прозорците, искаше да я мерне… Пердетата бяха надиплени и нищо не се виждаше.
- Добър ден… нося кош с риба… прясна стока…
- Добър да е… дай да видим… Ти май не си тукашен...
Спазариха ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up