Р Е К Е Т
Телефонът завибрира.
- Да – каза Илия Пасков.
- Шефе! – питаше барманът. – Ти ли си?
- Да. Казвай!
- Шефе, тук има някакъв, иска пари от оборота! След като не му ги дадох, реших да ти се обадя, но хвърли апарата на плочките и го потроши.
- Ти откъде се обаждаш сега? – съобразяваше Илия Пасков.
- В тоалетната съм. Запънах вратата отвътре и се обаждам от мобилния на моята приятелка. Онзи е Джудиста, май така му викат…
- Добре. Задръж така положението. Аз съм наблизо. Идвам веднага.
Илия подаде банкнота на магазинерката за букета, подготвен за рождения ден на дъщеря си, бързешком почти изтича навън, скочи в джипа и оставащите триста метра, които го деляха от заведението му “Лучано” под хотел “Ален Мак” ги взе за половин минута.
Прехвърли букета на задната седалка, бутна вратата и изкочи от колата.
Втурна се бързешката по десетината стъпала пред входа, и стъпил вече на площадката, бутна вратата и се опита да влезе спокойно. ...