Реквием за една греховна любов
Част първа
Макар и лято, днес времето беше облачно и доста хладно. Имаше студен вятър и всички бяха облекли якета, сака или някоя по-топла дреха. Всички държаха цветя и тихо разговаряха на малки групички. Гробището беше далече и хората идваха с коли. Пред църквичката беше се образувала върволица от луксозни возила. До вратата беше подпрян капакът на ковчега и кръста, където със златни букви беше изписано името на покойника, научната му титла, както и годината на раждането му. По капака личеше, че не бяха жалили пари за първокласно погребение. Явно покойникът беше заможен човек. Край стената, от двете страни на входа, бяха подпрени и няколко големи венеца. Върху лентите, които опасваха венците, бяха изписани имената на институциите и личностите, които щяха да ги поднесат. Дъждът ръмеше монотонно и придаваше още по-печална окраска на обстановката.
Имаше цели 20 минути до началото на опелото. Малката църквичка беше вече претъпкана с роднини, близки и приятел ...