Какъвто е животът, такъв е и човекът, а той експлоатира не само всичко, до което се докосне, но и всеки друг човек. Любовта ни е вид експлоатация на чувствата, бягство от болката при другия, моментно спасение, опиум, последван от абстиненция и още по силна болка, в този момент идва изневярата, там, където има свежи опиумни сокове, се впиваме и безжалостно отминаваме, за да търсим разнообразие, нови донори на чувства и сърца. Остава борбата, за да продължим, за да бъдем! А времето продължава да тече за всяко едно нещо, за да даде живот на друго, безкрайно. Когато умираме, даваме живот, когато се раждаме, отнемаме живот. Помниш ли кога най-силно си бил обичан или времето вече е изцедило живота от Теб. Помниш ли как сълзите течаха, а ти обръщаше поглед. Научих, че не само трябва да обичаш себе си и всички, трябва и да мразиш себе си и всички, когато трябва да премахнеш злото от живота си, да мразиш злото в тях и в себе си, докато го премахнеш с цената на много болка, търпение и воля. Истинската любов лежи върху цялата болка на света и когато обичаме, трябва да помним това.