Какво е гордостта, а какво е суетата? Какъв е погледът, когато имаш... и какъв е погледът, когато нямаш? Когато човек е гладен, не е ли готов да нареже някоя подметка, не е ли готов да сдъвче гума само, за да почувства, че се храни?! Когато човек е зверски гладен, не се ли пресрамва да яде от храната на прасето?
Един стои гордо днес, но пада с грохот утре! А друг стои смазан днес, но ще стане с радост, утре!
– Изграждащо ли е да страдаш, да крещиш от дъното на душата си в небесните места - да разрушиш всички малки и големи крепости в ума си, да презреш страха, да го погледнеш право в очите така, че да видиш ясно всеки ъгъл?!
При хората ли си, къде си – на пиедестал при мъртвите, или в живота?!
Покаян и очистен, новороден - вечен!?
А, усмивките ти, играят ли с доволни погледи и кое изглежда да е честно, а кое в действителност е честно?!
Важно ли е за душата да се примири, да намери мир в теготата!?
Да обелиш обвивката на сърцето си - да бъдеш съвършено готов за Завета...?!
– Лети, не спирай да летиш - не спирай никога... никога... никога!!!
© Аспарух Любенов All rights reserved.