Глава втора
София беше празнично украсена по случай най-светлия български празник. Днес беше денят на братята Св. Св. Кирил и Методий, братята, дали азбуката на българския народ. Днес празнуваха всички ученици, студенти, учители и преподаватели, професори и журналисти, писатели и поети. Още от сутринта по улиците на града цареше празнично оживление. Ученици и ученички, облечени в красиви и чисти, старателно изгладени униформи, отиваха към училище с букети цветя в ръце. Много от тях бяха набрали цветята от градините на бащините къщи, особено децата, живеещи в крайните квартали, като Слатина, Красно село, Павлово и Бояна. В тези квартали градините бяха голeми и добре гледани от грижовните си стопани. Лехи с разноцветни лалета и карамфили, гергини и рози, не само придаваха пъстрота на софийските домове, но и изпълваха въздуха с уханието на цветята. Край дървените огради извисяваха снага кичести бeли, лилави, светли и тъмни люляци, чийто упояващ парфюм се чувстваше из целия град.
Празнично ...