Глава шеста
Радослав едвам дочака вратата да хлопне зад отиващата на работа Теодора, облече набързо халата и почука на вратата на Мила. Никакъв отговор. Почука втори път малко по-силно, но резултатът беше същият. Натисна бравата, вратата се отвори безшумно и пред очите му се ширна светлата, празна стая на Мила. Разхвърляното легло и дрехите на стола говореха за ранното й излизане от дома. Разочарован, или по-точно огорчен, Радослав отиде да се приготви за работа. Беше понеделник, в кантората го очакваха.
Слънцето не се скъпеше да дава топлина на хората в този есенен ден на 1940 година. Мила вървеше по улица Раковска и се заглеждаше по витрините на магазините. Често спираше за да се полюбува на някой екстравагантен тоалет или шапка – тюрбан, които бяха на мода през последната година. На ъгъла на улица “Стефан Караджа” срещна двама колеги от театъра, които я поканиха на кафе, но Мила любезно отказа. Бързаше за среща. Когато стигна до площада, зави на дясно и тръгна към “Учителската каса” ...