Никола се събуди целият облян в пот. Пулсът му беше ускорен, ръцете му трепериха, дланите му се потяха. Пак онзи сън. Все същият кошмар, който го сграбчваше силно за гърлото и не му позволяваше да диша. Сърцето му биеше толкова силно в гърдите, че за малко да пробие дупка в тях и да се скрие под леглото. На Никола му отне време да си спомни къде е и да осъзнае, че е било само един лош сън. Разтърка очи с влажните си длани, изтръска глава няколко пъти и пипнешком потърси върху нощното шкафче телефона си. Часът беше 6.15 сутринта. Нямаше за кога повече да се опитва да спи. Отиде в банята, изми се набързо, облече се, направи си кафе и излезе от хотелската стая.
Беше на 5 годинки. Може би никога нямаше да си спомня онова лято с родителите си и брат му, ако не беше онзи инцидент. Нали казват, че детските спомени избледняват, сливат се с разкази на присъстващи, образи от стари снимки и някой и друг реален момент, докато не се превърнат просто в нечия чужда история? И свикнали всеки път да я ...