AnTiHrIsTa (Амбър)
62 109
Mar 21, 2008, 12:13 AM

Ревност 

  Prose » Others
5.0 / 1
860 1 1
1 min reading
>
>
> Страхувам се, любими, че утре може би ще си отидеш. Не ще го понеса. Не бих могла да без тебе да живея. Просто ми, че те ревнувам, но просто се страхувам, че утре ще си с друга. Обичам те и само това има смисъл за мен. Не бих понесла болката и самотата. Нужен си ми. Разбираш ли? Всяка вечер щом си легна до теб, се чудя дали утре леглото няма да е празно. И това съмнение ме разяжда. И следва въпрос след въпрос. Къде беше? С кого? А ти ме гледаш и сякаш ме питаш с очи: "Какво ти става? Защо си така обезумяла?" А после осъзнавам грешката си и те моля за прошка. Сгушвам се в теб като мъничко котенце в своя стопанин и усещам твоята нежна топлина. И в този момент тя е по-ценна от всичко на този свят. И в мен бушуват и любовта, и ревността и се питам кое е по-силно. И в този момент почувствах твоите устни върху моите. Тогава сякаш всичко в мен утихна. Със затворени очи се отдадох на любовта, споделяйки я с теб. И имах онази капка щастие, малък подарък от теб. И всяко съмнение изчезна, и ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Амбър All rights reserved.

Random works
  • пилигрим (Христина Комаревска) На един дъх
    На един дъх
  • Burns The Nihilnaut
    ...when the mind stretches to perceive beyond them, the nuances of existence undermine my very found...
  • Stay-C Eadweard Fearless 2
    “No one ever has returned from the darkness!” asserted Hallr. The lumberjack’s eyes gazed indifferen...
  • gurhito (Гюрхан) Two minutes at the bar
    The blonde bartender, lavish and seductive, said to me in a serious tone, "The beer is over." "I wil...

More works »