Почувства нещо странно. За първи път я виждаше да седи на тяхното място толкова отпусната. Бе вперила безразлични очи във вълните пред нея и отдалеч приличаше на статуя. Едновременно привличаща със своето съвършенство и отблъскващо студена. Тя чу познатите стъпки и извърна глава. Поиска да се изправи, но някаква сила я задържа. Отпусна се обратно и за първи път от толкова време не прояви никаква радост. Скитникът се отпусна до младата жена и я прегърна. А тя зарови глава в гърдите му и зарида.
- Кажи защо? Защо прави така? Аз нищо не съм направила. - хлипаше тя.
- Успокой се, мила. Само се успокой. - галеше я той. - Какво се е случило? Кой те нарани?
Не бяха се виждали толкова време. Знаеше единствено, че е заживяла с онова момче и с майка си. Последния път я видя край една люлка пред къщата. Тогава бе толкова щастлива от всичко. Заразено от нейното настроение, бебето радостно гукаше и размахваше крачета. А днес изглеждаше като попарена от слана.
- Виж. Това е за детето. - подаде той е ...