Сънувам ли? Не зная, но съм там. А била ли съм там някога? Не зная, но съм тук. Усещам богатия аромат на подправки във въздуха. Кориандър, резене, черен пипер, кардамон... На носа му тежи, но веднага щом осъзнавам мириса, на душата ми й става леко. Оглеждам се, а стените са оранжеви, в цвета на дъхави портокали и вкусни мандарини, цитрусовата архитектура. Има музайки с кобалтово синьо, зелено и жълто, изкусно наредени от пръстите на андалуските майстори. Слънцето се отразява в тях и окъпва вътрешния двор в светлина и топлина. Направо си е жега. Капка пот се спуска по шията ми, но бързо я избърсвам с шала, омотан около главата ми. Какви красиви одежди нося. Тюркоазен кафтан със златни кантове и розови пискюли. В Мароко му казваха джелаба и всички ходеха така шарено и колоритно облечени, нехаещи за европейската мода и понятието „несъвместими цветове“. Тук няма правила или норми, тук има наслада и удоволствие, моментна радост от това, че съществуваш, и че можеш да зърнеш и докоснеш всички ...