... Зениците ù се разшириха от учудване. Някак спонтанно тя се засмя, бялата ù усмивка блесна чаровно. А после... Само миг, преди тя да си помисли дори каквото и да било... Докато все още държеше ръката ù, изведнъж, той ненадейно се пресегна зад нея и я подхвана през кръста със свободната си ръка. Притегли я дръзко към себе си... Прошепна лъстиво, с много тих, дрезгав, твърд като стомана глас:
"Ето, сега вече знаеш как да удряш по-добре. Направи го, ако това искаш още... Но го направи този път както трябва! Защото няма да те пусна вече! За нищо на света! Искам и ще те целувам, докато останеш без дъх и без сили! Хайде, опитай се пак да ме спреш!..."
Още не беше свършил да говори, а устните му вече бяха върху нейните, горещи и жадни, замайващи... Силните му ръце я притискаха до тялото му и тя усети как губи опора под краката си. През обърканото ù съзнание прелетя смутено невръстно ято от нестройни мисли. Но така и не успя да улови нито една от тях. Безнадеждно, подло, предателски отлетях ...