Роден отново
Вера Хинчева
Стоеше с ръце върху парапета на моста над мътната градска река, приличаща повече на вада, особено след дъждове като снощния. Челото му бе свъсено, в очите святкаха гръмотевици, устните трепереха, а мислите се въртяха само около безсмислието на живота и неговият логичен, мъчителен край... Толкова му бе опротивяло всичко! Най-много бе омръзнал сам на себе си. Не можеше повече да се събужда всяка сутрин и да разглежда физиономията си в огледалото. Оттам го гледаше един завършен измамник. Един болен и пуст човек, който с горчива насмешка си мислеше колко ли сполучлива кариера би направил като актьор... Само че отдавна нямаше кой да ръкопляска на представленията му... Всички избягаха, докато още имаха време, преди да бъдат пометени от бурята. Дори и Тя...
Стана така, както му каза. Дума по дума. А първата му реакция бе да й просъска с цялото си самочувствие на наивен младеж на върха на славата си: „Ти заплашваш ли ме?”. Какъв глупак бе само! Ако се бе вслушал още т ...