Роди ме мамо с късмет и ме хвърли на смет.
Нар. мъдрост
Божана с умиление гледаше малкото си момченце и нежно галеше с върха на пръстите си личицето му, докато го кърмеше. Това беше третото ѝ дете. Първият ѝ син се спомина от някаква странна болест, малко преди да навърши три годинки. Както си растеше добре, изведнъж залиня и след седмица Господ го прибра при себе си. Когато го загуби, тя вече беше бременна с второто си дете. Впоследствие роди хубаво и здраво момиченце, но то също се помина няколко месеца след раждането.
Младата жена се страхуваше, че ще загуби и това нежно създание, което сега държеше в обятията си. Сърцето ѝ се свиваше само при мисълта, че може да ѝ се наложи и него да сложи в черната земя.
"Какво ли му е подготвила съдбата?"- мислеше си тя, докато нежно докосваше устничките, които жадно смучеха гърдата ѝ.
Дали щеше да порасне голям и силен мъж или щеше да си отиде набързо, като другите ѝ рожби? Дали тази нейна красива звездичка щеше да изгрее като голямо слънце или ...