Mar 21, 2008, 9:57 PM

Роди се Новият Ден 

  Prose » Others
1796 0 1
4 min reading
Роди се Новият Ден
Новият Ден се роди в бялото звънче на момината сълза. Излезе оттам мъничък и дъхав. С една капчица роса се пързулна по листенцето на земята. Започна да се разхожда между мокрите тревички и да се вглежда в спящите лица на цветята. Беше съвсем тихо. Ей, има ли някой? - провикна се малчуганът. - Това съм аз, Новият Ден. Искам да си играя. Хей, събуждайте се!
От гората с един слънчев лъч се подаде Слънчицето, погледна Новия ден и се усмихна.
- Добре дошъл, палавнико! Аз ще си поиграя с теб. Хвани се по-бързо за един от моите лъчи и докосни с него тревите, цветята, птичките и пеперудите.
Хвана се Денят за слънчевия лъч и тръгнаха из гората. Всеки, до когото се докосваха, се отърсваше от нощната дрямка и започваше да се радва на света, да пъха с крила, да пее песни и да разтваря към Деня и Слънцето обятия от разноцветни листчета. Така чудно-ароматно стана на мъничкия Ден, че той забрави да се държи здраво за лъча и в този миг бе уловен за крака от шипковия храст. А лъчът с ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана All rights reserved.

Random works
: ??:??